ДДС: България - Русия

ДДС: България - Русия
Въпрос: 

Чуждестранно юридическо лице е регистрирано по ДДС в България. Същото лице е регистрирано по ДДС в Русия. Лицето изпраща стоки от своя склад в България в своя склад в Русия.За целта се издава проформа фактура и имаме експортна декларация и транспортен документ доказващи напускането на стоките от България. Какво е третирането на това изпращане на стоки по ЗДДС?“

Отговор от експерт: 
Мина Янкова
Отговор: 

Съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава-членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.


За да е приложим режимът, установен за ВОД в случаите на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия :

1. доставчик - регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие;
2. получател - същото лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка към датата на данъчното събитие,
3. изпращането или транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава-членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС за целите на неговата икономическа дейност;
4. стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от лицето в рамките на неговата икономическа дейност;
5. транспортът е от или за сметка на лицето.

Независимо от факта, че получателят и доставчикът са едно и също лице, изпращането или транспортирането на стоката е приравнено на доставка за целите на ЗДДС в специалната хипотеза на ВОД по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.

Ако лицето, което извършва трансфер на стоки, е регистрирано по ЗДДС, и е регистрирано за целите на ДДС на територията на държавата членка, в която завършва транспорта е налице ВОД по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.

В случай, че лицето, което извършва трансфер на стоки, е регистрирано по ЗДДС, но не е регистрирано за целите на ДДС на територията на другата държава-членка /в случая лицето е регистрирано за целите на ДДС в трета страна – Русия/, нормата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС  е неприложима.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ППЗДДС определя доставката на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени в България, в състава на едно лице, установено също на територията на страната за вътрешен оборот. За вътрешен оборот се счита и доставка на стока или услуга между клонове или между структурни звена, установени на територията на страната в състава на едно лице, установено извън България. Друг случай, който се приема за вътрешен оборот по смисъла на ЗДДС е извършването на доставки на услуги се извършват с цел покриване на разходи по себестойност между лице, установено на територията на държава-членка и негови клонове или между структурни звена, установени на територията на страната.

Доколкото в конкретния случай сте предоставили информация, че чуждестранно юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в България, извършва доставка на стока на същото дружество, намиращо се в трета страна, посочените разпоредби на чл. 3 от ППЗДДС не намират приложение.

Съгласно  общите разпоредби на ЗДДС наличието на доставка се обуславя от следните условия:

  1. възмездност;
  2. извършването й от данъчно задължено лице в обхвата на независимата му икономическа дейност;
  3. прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стока или извършването на услуга, което от своя страна определя наличието на данъчно събитие за целите на облагането с ДДС.

За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия, е с място на изпълнение територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка. За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка, е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:

- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.

Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна, доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона с визираните в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) документи:

- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
- фактура за доставката;
- документ за превоза на тези стоки.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която ако доставчикът не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на Глава трета от същия закон не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с посочените по-горе документи, той коригира резултата от прилагането на тази разпоредба по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Ал. 2 на чл. 37 от ЗДДС не се прилага при получени авансови плащания.

Сподели тази статия: 
Категория новини: 
Данъци и счетоводство
Таг новини: 
държави-членкиДДСвътреобщностни доставки
Go to top