Облагане на доходите от краткосрочна работа в чужбина

Облагане на доходите от краткосрочна работа в чужбина
Въпрос: 

Новорегистрирано българско ЕООД ще изпълнява проекти в областта на строителството и довършителните работи на територията на Германия. За целта ще се наемат работници с цел да бъдат изпратени в Германия. Трудовите договори ще бъдат сключвани по Кодекса на труда. Дружеството няма да формира място на стопанска дейност в Германия, т.к. срокът на всеки от обектите ще бъде по-кратък от 9 месеца. Дружеството не отговаря на условията за издаване на удостоверение А1 на работниците в България, тъй като няма реализиран оборот от дейности в България, и поради тази причина служителите ще подлежат на осигуряване в Германия.

Служителите ще работят в Германия за периоди по-кратки от 6 месеца и доходите им следва да се облагат по ЗДДФЛ в България, а не с подоходен данък в Германия. Доколкото разбирам тези доходи ще подлежат на месечно авансово облагане в България съгл. чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ след приспадането на внесените в чужбина осигурителни вноски, които са за сметка на служителите. За тях ще важат и разпоредбите за годишно облагане на чл. 49, ал. 1 ЗДДФЛ, ако дружеството е техен основен работодател към 31.12. на съответната година.

Задължени ли ще са физическите лица да подават лични данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, към които да прилагат удостоверения за платените в чужбина осигурителни вноски? Приемаме, че служителите не ползват данъчни облекчения и работодателят е направил годишно преизчиление на данъка, или не е направил такова, но авансово внесеният данък е равен на годишния.

Отговор: 

Във въпросът Ви не е уточнено, но може да се предполага, че служителите, които ще работят на обекта в Германия, ще бъдат местни физически лица. В тази връзка следва да имате предвид, че местните физически лица се облагат по реда на ЗДДФЛ, както за доходи от източници в България, така и за доходи от чужбина, както е в конкретния случай /вж. чл. 6 от ЗДДФЛ/.

Според описаните факти доходите на физическите лица няма да се облагат в Германия, т.е. приложимият данъчен закон е ЗДДФЛ. Това означава, че за доходите от трудови правоотношения трябва да се прилагат разпоредбите на чл. 42 от закона, за целите на авансовото им облагане и чл. 49 – във връзка със задълженията за годишното им облагане от работодателя, ако той се счита за такъв по основно трудово правоотношение.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ, не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:

  • доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
  • доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия: данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42 и лицето няма да ползва данъчни облекчения по реда на данъчния закон.

Ако служителите в конкретния случай отговарят на посочените условия, те са освободени от задължението да подават годишна данъчна декларация. Приспадането на задължителните осигурителни вноски, направени в Германия може да се направи и от работодателя. Тази възможност е предвидена, както при авансовото облагане на доходите в чл. 42, ал. 2, така и при формирането на годишната данъчна основа по реда на чл. 25 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Аналогична е и разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ, според която месечната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина.

Сподели тази статия: 
Категория новини: 
Персонал и осигуряване
Go to top