Определяне на разходни норми на горива на стара техника

Определяне на разходни норми на горива на стара техника
Въпрос: 

Фирма е закупила следните МПС: колесен трактор ЮМЗ-6АМ „Шипка“, колесен трактор ТК-80, ЗИЛ 131  и изпитва затруднение с отчитане на изразходеното гориво, поради невъзможност за откриване на разходна норма за същите в нормативната литература. Разходната норма на тракторите следва да е на моточас, като има единствено моточасовници на тях. Тракторите са закупени втора употреба и няма съпътстваща документация, в която да е указана разходната норма. За ЗИЛ 131, в нормативната литература открихме разходна норма за бензин, но на превозното средство е монтирана газова бутилка и се използва газ при експлоатацията му. МПС –тата ще се използват в гора при изключително лоши пътни настилки. Как следва да се процедира в случая с определянето и документирането на разходни норми за гориво за гореупоменатите превозни средства, така че да не възникнат проблеми с данъчните органи?

Отговор: 

По принцип за целите на счетоводното отчитане и за целите на облагането с корпоративен данък по смисъла на ЗКПО, няма предвидено изискване, което да задължава предприятието – данъчно задължено лице да прилага разходна норма, определена от производителя на моторното транспортно средство. Обикновено разходните норми на производител са определени в тестови ситуации, които не съответстват на условията при фактическата употреба на транспортното средство. Това означава, че определените от производителя разходни норми на гориво имат за цел да рекламират и презентират съответното транспортно средство, като му приписват най-икономичния възможен разход на гориво, достигнат при оптимална натовареност, оптимална скорост и оптимална (тестова) околна среда, която по естествени причини се разбира, че не може да се постигне при експлоатацията на транспортното средство.

При определяне на разхода на гориво от производител не се вземат такива важни фактори, които оказват значително влияние при действителния разход на гориво на транспортното средство като:

  • техническото и морално изхабяване на транспортното средство;
  • степента на интензивност на ползване (дали транспортното средство се ползва 1 час на ден, на месец или се ползва по 4 часа на ден ежедневно през определен период от календарното време);
  • степента на натоварване (дали транспортното средство носи товар и в същото време и теглото на съответния товар);
  • влиянието на атмосферните условия – смяната на сезоните, както и възникналите природни стихии по време на експлоатацията – вятър, дъжд, сняг и др. подобни;
  • естеството на настилката – шосе, горска местност, работа при кална почва и др. подобни;
  • качеството на горивото и т.н., без да претендираме за изчерпателност.

Поради тази причина за документалното отчитане на разхода за гориво за целите на финансовия контрол от страна на ръководството на предприятието, а от там и за целта на счетоводната отчетност и данъчното облагане е необходимо да се предприемат действия за изчисляването и определянето на действителния размер на разхода на гориво. Единствено действителния разход, който потребява в определената ситуация (отчетен период) конкретно определеното моторно превозно средство е основание за счетоводно отчитане на разхода за гориво и респективно е основания същия да бъде признат и за данъчни цели. За целта нашият съвет е да се направи тестово засичане на разхода – като за целта ръководителя на предприятието назначи комисия, в която да влизат както материално отговорните лица (шофьорите), така и компетентни лица (началник отдел МПС, счетоводител, механик или друг представител на автотранспортното звено в предприятието). На база на замерването в средата, в която ще се експлоатира транспортното средство, ръководството следва със заповед да определи съответните разходни норми, които да се считат за приложими както по отношение на счетоводното отчитане на разхода, така и по отношение контрола върху материалните запаси в дружеството. По този начин документално обоснования начин на ползване на транспортното средство (в моточасове, декари мека оран, пробег или друг измерител) ще бъде и основание за счетоводното отчитане (респективно и за признаването за целите на ЗКПО) на разхода за гориво.

Съвсем очаквано е тези замервания на действителния разход да се правят на определен интервал от време – 6 месеца, 1 година, при смяна на МОЛ или при други ситуации (в това число и по докладна на самия шофьор, на счетоводния отдел или на друго заинтересовано лице), за да могат да бъдат в максимално дълъг период от време актуални и надеждно измерими и оценими. Още повече, че в случая се касае до стара техника, която се нуждае от постоянни разходи за ремонт, за да функционира по предназначението си, поради което е необходимо текущо и превантивно да се замерва нейния действителен разход на гориво.

Сподели тази статия: 
Категория новини: 
Данъци и счетоводство
Таг новини: 
разход на горивоЗКПО
Go to top