Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато те се използват и за лично ползване | РААБЕ Експерт

Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато те се използват и за лично ползване

Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато те се използват и за лично ползване
01
2017

Какво ще изберат работодателите – данък върху разходите в натура или облагане на физическите лица?

Разходите за поддръжка, ремонти и експлоатация на превозните средства  подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, ал. 1, т.  4 от ЗКПО, когато данъчно задълженото лице - работодател е избрал да облага за своя сметка разходите в натура за лично ползване по реда на ЗКПО. Тези разходи също следва да бъдат документално обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО изречение второ документална обоснованост за разходите по чл. 204, ал. 1, т.  4, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2, т. е. в размер на 50 на сто от всички разходи, свързани с превозните средства.

ВАЖНО!!! В сила от 1 януари 2016 г. е отменен данъкът върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.

Във връзка с отмяната на този данък върху разходите и предвид променената разпоредба на чл. 10, ал. 6, която е в сила също от 01.01.2016 г., с нормата на § 15 от ПЗР на ЗИДЗКПО е създаден преходен режим.

Съгласно ал. 1 на § 15 документална обоснованост на разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, извършени от 1 януари 2016 г. до датата на обнародване на този закон в „Държавен вестник“, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство  или с касова бележка от интегрирана система за управление на търговската дейност, както и ако не е издаван пътен лист.

Документираните по този начин разходи, извършени от 1 януари 2016 г. до датата на обнародване на ЗИДЗКПО – 27 септември 2016 г., са признати за данъчни цели.

Съгласно ал. 2 на § 15 при определяне на данъчната основа за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 за 2016 г. за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по 50 на сто, когато до обнародването на този закон в „Държавен вестник“ превозното средство  е използвано и за управленска дейност и разходите за тази дейност са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и/или не е издаван пътен лист.

Цитираната разпоредба създава правило за документална обоснованост в случаите, при които до обнародване на ЗИДЗКПО превозното средство е използвано, както за управленска дейност и разходите са документирани само с фискална касова бележка и/или без пътен лист, така и за лични ползване. В тези случаи е невъзможно да се приложат новите правила за документиране, за да се определи данъчна основа за облагане с данък върху разходите в натура, свързани с личното ползване, на базата на пробег/изминати километри или време/часове на използване. Очевидно е, че ако разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства за управленска дейност са били документирани по облекчения ред съобразно чл. 10, ал. 6 от ЗКПО преди промяната, изискваща само фискална касова бележка без да се изисква пътен лист, и не е приложен общият ред на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, с първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството, доказващ придобиването на гориво и с издаване на пътен лист или друг подобен документ, който да удостовери реалното изразходване по конкретното предназначение, следва да се приложи данъчна основа за определяне на данъка върху разходите за лично ползване в размер 50 на сто от общия размер на разходите за експлоатация на превозното средство.

Специално внимание ще обърнем на данъчното третиране на префактурирани от наемодател на наемател консумативни разходи за ползвани от наемателя във връзка с наетия имот електроенергия, топлоенергия, вода, телефон. Обичайно при сключен договор за наем на недвижим имот – сграда или част от нея, се предвижда, че таксите, както и консумативните разходи съгласно показанията на монтирани контрол-но-измервателни уреди ще се заплащат на дружествата – доставчици от наемодателя или от негово име. В договорите се предвижда последващо префактуриране от наемодателя на наемателя на сумите на отчетените разходи. Съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването нa вещта.

За целите на ЗКПО подобен тип разходи са признати за данъчни цели. Документът, чрез който те следва да бъдат доказани трябва да е първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, без оглед на неговото наименование – фактура, протокол и т.н.

Сподели тази статия: 
Може да намерите повече информация по темата в изданието: 

Служебен автомобил – начин на употреба

Служебен автомобил – начин на употреба

Второ допълнено и преработено издание! 

 Изданието е с изчерпан тираж в хартиен формат. Заявете го като е-книга на следния адрес: ...Прочети още

Цена:48,00 лв


Бърза ПОРЪЧКА

Категория новини: 

Бърза ПОРЪЧКА

Go to top