Фактическа обстановка | РААБЕ Експерт

Фактическа обстановка

Фактическа обстановка - командировки
Въпрос: 

Български гражданин на трудов договор с български работодател /съгл. Кодекса на труда/, ще бъде командирован за период от година и половина в Китай. При командироването ще бъдат спазени всички разпоредби по Кодекса на труда. Заплатата на командирования служител ще продължава да се плаща от българския работодател.

Къде служителят ще подлежи на социално осигуряване – в Китай или България. Ако е в Китай от кой момент – от самото начало или едва след определен период от време. Съществува ли споразумение в областта на социалното осигуряване с Китай?

Отговор от експерт: 
Катя Кашъмова
Отговор: 

При разглеждането на въпроса на първо място е от значение да се вземе предвид, че правоотношението е по Кодекса на труда и то ще остане по Кодекса за времето на работа в Китай. 

Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от КТ гласят следното: 

(1) този кодекс се прилага за трудовите правоотношения на български граждани, граждани на държави-членки на Eвропейския съюз, на държави – страни по споразумението за европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.

(2) този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани, на граждани на държави-членки на Европейския съюз, на държави – страни по споразумението за европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.

Предполагам, че лицето попада в една от двете горепосочени хипотези и съответно КТ ще остане приложим закон за времето на работа в Китай. Работодателят е длъжен да осигурява лицето по нашето законодателство. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 129 от КТ: работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в кодекса за социално осигуряване и в закона за здравното осигуряване.

Приложимостта на КТ по отношение на правоотношението е важно за решаване на казуса, защото след като кодексът се запазва като приложим закон за периода на работа в Китай за лицето продължават да се дължат социални и здравни вноски по българското законодателство: осигурителното законодателство е функция на трудовото.

За съжаление между България и Китай няма споразумение, което да урежда социалното осигуряване (спогодба или договор), с други думи след като се запазва приложимостта на българското законодателство, това не значи автоматично, че лицето е освободено от прилагане на китайското законодателство. Дали възникват задължения по китайското законодателство зависи от спецификата на въпросното законодателство. За повече информация относно спецификата на китайското законодателство следва да се обърнете към съответните чужди институции.

По отношение на задълженията на осигурителя следва да се има предвид специалната разпоредба в  Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица:

  • чл. 13, ал. 2 Осигурителните вноски се внасят по сметка на ТД на НАП от изпращащата организация до 10-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят.

От тази специална разпоредбата произтича промяна на срока за внасяне на дължимите осигурителни вноски за това лице.

Сподели тази статия: 
Категория новини: 
Право и мениджмънт
Таг новини: 
НАПКТработодател
Go to top