Командироване на служители в чужбина над 30 дни на основание чл. 121, ал. 3 от КТ

Командироване на служители в чужбина над 30 дни на основание чл. 121, ал. 3 от КТ
Въпрос: 

Командироваме служители в Италия над 30 дни на основание чл. 121, ал. 3 от КТ за изпълнение на работа, свързана със строителство (поставяне на изолация на промишлени сгради). Във връзка с чл. 121, ал. 5 от КТ дължат ли се дневни пари за дните на командировката?

Отговор: 

Съгласно чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда,когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерски съвет.

В ал. 4 на същия член е уредено, че в  случаите на командироване на работници и служители, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, в рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

Ал. 5 на чл. 121 от КТ предвижда, че условията на заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 и 4 не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство.

Употребеният израз „Условията на заплащане не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство“ трябва да се има предвид, че при съпоставяне с приетите в приемащата държава ставки на заплащане за същата длъжност, не следва да се включва и не следва да се вземе предвид заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство. Този текст на чл. 123, ал. 5 е въведен в Кодекса на труда с цел да се изпълни изискването на европейската Директива 96/71 на ЕС, която изисква да има яснота относно минималните ставки на заплащане на труда на изпратения работник в друга страна – членка на ЕС. Засега от правна гледна точка още не е ясно кои компоненти на платеното възнаграждение са част от минималната ставка на заплащане в приемащата държава-членка. Това води до объркване и затова е приет текстът на чл. 121, ал. 5 от КТ.

В този смисъл ал. 5 на чл. 121 не трябва да се тълкува, че не се дължат пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство, а че при определяне на трудовото възнаграждение, т.е. самото заплащане, тези средства се изключват, за да постигне целта на Директивата изпратените български работници да работят на поне минималните заплати определени за длъжността, която ще изпълняват в приемащата държава.

В чл. 127, ал.4 от Кодекса на труда е предвидено и следното задължение на работодателя:
Когато работодателят изпрати работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за:
1. продължителността на работата;
2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;
3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени;
4. условията за завръщане в страната.

Не на последно място при изпращане на работници за работа в страна – членка на ЕС за срок по-дълъг от 30 дни следва да прилагате разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в сила от 01.07.2004 г. приета с ПМС № 115 от 03.06.2004 г. В раздела „Условия и ред за командироване и за изпращане на специализация“ и неговия чл. 5 е определено от законодателя, че командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. В ал. 3 на чл. 5 е указано, че при командироване по чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда работодателят и работникът или служителят следва да постигнат съгласие по отношение на:
1. продължителността на работния ден и размера на междудневната и седмичната почивка и на почивките в работния ден;
2. размера на платения годишен отпуск;
3. размера на трудовото възнаграждение;
4. заплащането на извънреден труд;
5. безопасните и здравословните условия на труд.

В заключение нашето мнение е, че пътни, дневни и квартирни се дължат, но не се включват в сумата, определена за заплащане за самата работата, която ще извършва в приемащата държава работникът или служителят, т.е. те не са част от трудовото възнаграждение и другите договорени допълнителни плащания на командированото лице.

Сподели тази статия: 
Категория новини: 
Право и мениджмънт
Таг новини: 
КТкомандировкиНаредба за командировки и специализации в чужбина
Go to top