Може ли да се премине от трудов договор към договор за управление и контрол и как? | РААБЕ Експерт

Може ли да се премине от трудов договор към договор за управление и контрол и как?

Може ли да се премине от трудов договор към договор за управление и контрол и как
Въпрос: 

Може ли да се премине от трудов договор към договор за управление и контрол и как?

Отговор от експерт: 
Величка Микова
Отговор: 

Договорите за възлагане на управлението на ООД получиха за първи път изрична регламентация с новата ал. 6 на чл. 141 на Търговския закон (ТЗ) (изм. и доп. ДВ., бр. 58 от 2003 г.). Дотогава законоустановено задължение за сключване на договор с лицата, осъществяващи управлението и представителството на ООД, действаше единствено относно едноличните търговски дружества с държавно имущество (чл. 24, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала). Общото събрание на съдружниците на ООД-то, респективно едноличният собственик на капитала при едноличното ООД, е органът, който избира управителя (чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ). Управителят на ООД-то се назначава с договор.

Важно е да се знае, че до измененията на ТЗ, обнародвани в ДВ., бр. 58 от 2003 г., нямаше пречка отношенията между ООД-то и управителя да бъдат уредени с граждански договор за възлагане на управление или с трудов договор. Заинтересованите лица можеха да изберат вида на договора. Това беше проява на договорната им свобода при уреждане на взаимоотношенията им.

Назначаването на управителя на трудов договор беше предпочитано от страна на самите управители на ООД-то, но то не беше считано за типично по ред причини.

Ето някои от тях:

Управителят упражнява властта на работодател в дружеството. Той представлява ООД-то в отношенията с персонала. Самият той не е част от този персонал, от наетите работници и служители.

Трудовият договор предполага полагане на труд в рамките на установено работно време. Очевидно, за управителя това е неприложимо. Той не може да бъде управител само от 9 до 18 часа. Стратегическото и оперативното управление, развиването на дейността на предприятието, връзките с клиентите и т.н. не могат за го ангажират само в рамките на работното време, важащо за работниците и служителите в предприятието.

Общото събрание на съдружниците може да смени управителя по всяко време по свое свободно усмотрение. Тази възможност е сериозно ограничена в случаите, когато управителят е назначен по трудов договор, тъй като за прекратяване на трудовия договор следва да е налице някое от предвидените в Кодекса на труда основания.

Другата възможност беше с управителя да се сключи договор за възлагане на управление и представителство. Става дума за договор от типа на мандата (договора за поръчка). По своето естество, това е граждански договор за извършване на определени правни и фактически действия, обикновено – срещу възнаграждение. С посочените изменения от 2003 г., обаче (тогава чл. 141, ал. 6, понастоящем чл. 141, ал. 7 от ТЗ), въпросът за вида на договора за назначаване на управителя беше уреден изрично. ТЗ предвиди (и предвижда), отношенията между ООД-то и управителя да се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът задължително се сключва в писмена форма. Мениджърският договор или т. нар. договор за управление и контрол е нов тип договор, в съдържанието на който обикновено преобладават черти на гражданските договори за поръчка или изработка. При наличието на такъв вид договор не се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство. Договорът за управление и контрол на търговското дружество не е трудов договор.

Конкретно в този случай лицето, с което ще се сключи договор за управление и контрол, в момента има трудово правоотношение с търговското дружество. Това трудово правоотношение следва да се прекрати, за да може с него да се сключи договор за възлагане на управлението на търговското дружество. В Кодекса на труда няма специфично правно основание за прекратяване на трудовия договор в такива случаи. Ето защо Ви предлагаме да прекратите трудовото правоотношение на вашия служител на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

Какво е важно да се знае за договора за управление и контрол на ООД/ ЕООД?

Договорът за възлагане на управлението на дружество не трудов договор. Той е граждански договор и се възприема като подвид на договора за поръчка, уреден в чл. 280 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Като такъв съдържа основните белези на договора за поръчка, съответно обогатени и допълнени с елементи, произтичащи от специфичната му цел – да уреди отношенията между дружеството, от една страна, и неговия управител, от друга страна. По силата на този договор принципалът – доверител възлага управлението на ООД на управителя-довереник, който се задължава срещу възнаграждение и на свой риск да организира и ръководи дейността на дружеството, съобразно закона, дружествения договор и решенията на общото събрание на съдружниците, да отговаря за дружествените работи и да представлява дружеството пред третите лица. Този договор е двустранен, консенсуален и възмезден договор.

Сключването на договор за възлагане на управлението не следва да се идентифицира с конституирането на изпълнителния орган на дружеството. Управителят на ООД се избира от общото събрание на съдружниците (чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ) или се определя от едноличния собственик на капитала (чл. 147, ал. 1 ТЗ). Изборът или освобождаването на управителя има действие от вписването в търговския регистър (чл. 140, ал. 4 ТЗ). Следователно функциите и правомощията на управителя произтичат от избора му и закона, а договорът е само актът, с който се конкретизира правното положение на управителя, правата, задълженията и отговорностите му. За вписване на едно лице като управител на ООД е необходимо изричното му съгласие (чл. 141, ал. 3 ТЗ) и това съгласие намира продължение в договора за възлагане на управлението на дружеството.

Страни по договора за възлагане на управлението са самото дружество и управителят. В отношенията си с управителя при сключване на договора дружеството следва да се представлява от лице, оправомощено изрично с решение на общото събрание на съдружниците (чл. 141, ал. 6 ТЗ). Овластеното лице сключва договора от името и за сметка на дружеството, страна в правоотношенията става ООД и правните последици от управлението възникват пряко за дружеството. При еднолично дружество с ограничена отговорност лицето, което ще представлява дружеството при сключване на договора за възлагане на управлението, се определя от едноличния собственик на капитала. В случаите, в които ЕООД се управлява и представлява лично от физическото лице – едноличен собственик на капитала, договор за управление не се сключва (аргумент от чл.147, ал. 1, във връзка с чл. 141, ал. 6 ТЗ). Управителят следва да бъде дееспособно физическо лице, което може и да не е съдружник. Когато са избрани или определени няколко лица за управители, договор за възлагане на управлението се сключва поотделно с всеки от тях.

  1. Договорът може да бъде сключен като срочен или без срок.
  2. За разлика от обикновения договор за поръчка, който е неформален, при договора за възлагане на управлението законът въвежда изискване за спазване на определена форма ­ писмена форма, която е условие за действителността му.
  3. Съдържанието на договора за възлагане на управление не е уредено изчерпателно в ТЗ. С договора следва да се постигне съгласие относно правата и задълженията на страните, начина на изплащане на възнаграждението, отговорността при неизпълнение, основанията за прекратяване. В договора не би могло да се установи ограничение в представителната власт на управителя, тъй като то няма да има действие по отношение на третите лица (чл. 141, ал. 2 ТЗ). Основни задължения на управителя са да извършва представителството, управлението, контрола, организацията и ръководството на текущата дейност на дружеството. Управителят е длъжен да изпълнява решенията на общото събрание на съдружниците, но при привеждането им в изпълнение разполага с оперативна самостоятелност. Освен това управителят има задължение да полага грижата на добър стопанин, има задължение за лоялност, а също и за отчетност към дружеството.
  4. Дружеството – доверител по договора, от своя страна дължи плащане на възнаграждението, на направените с оглед дейността разноски, както и оказване на нужното за изпълнението съдействие.
  5. Договорът за възлагане на управлението, както и договорът за поръчка, освен в общите за договорите хипотези, се прекратява по инициатива на която и да е от страните, при смърт или прекратяване на юридическото лице. Постановяването на решение за откриване на производство по несъстоятелност на ООД не води автоматично до прекратяване на договора с неговия управител, тъй като органите на длъжника не престават да съществуват, а са само в едно латентно състояние, като притежават ограничена правосубектност – да обжалват актовете на съда, да представляват длъжника при съставяне на извънсъдебно споразумение, да изготвят и представят оздравителен план, да искат доклади от синдика, да се запознават с документите по делото и т.н. Всичко това обуславя необходимостта договорът за управление с лицето, което е избрано за управител, да продължава своето действие.
Сподели тази статия: 
Категория новини: 
Право и мениджмънт
Таг новини: 
юридически лицаТЗООДЕООДкодекс на труда
Go to top