Отклонение на данните от Интрастат декларацията с данните от декларацията по ДДС | РААБЕ Експерт

Отклонение на данните от Интрастат декларацията с данните от декларацията по ДДС

Отклонение на данните от Интрастат декларацията с данните от декларацията по ДДС
Въпрос: 

В какъв аспект (в кои случаи) е допустимо отклонение на данните от Интрастат декларацията, с данните от декларацията по ДДС за даден отчетен период?

Отговор: 

Доколкото във въпроса не сте уточнили от какво естество е отклонението на данните от Интрастат декларацията, с данните от декларацията по ДДС, изразеното становище е принципно:

Интрастат е система за събиране на данни от Интрастат оператори за вътрешнообщностни изпращания от или пристигания на територията на Република България на стоки на Европейския съюз, които не са обект на деклариране с Единен административен документ.

Информацията, получавана по системата Интрастат е статистическа информация за вътрешнообщностната търговия със стоки, която се предоставя  на Генералния директорат „Евростат“ към Европейската комисия, на Международния валутен фонд, както и за база данни КОМТРЕЙД на ООН. В същото време информацията е необходима за системата на националните сметки; при изчисляване на брутния вътрешен продукт и платежния баланс на страната; изчисляване на общия внос и износ на България; изготвяне на икономически и търговски анализи; провеждане на маркетингови изследвания; изготвяне на статистика на материално–техническото снабдяване и други.

Интрастат оператори са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност лица, които извършват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми в стойности в лева над определени прагове за деклариране. За разлика от данните за вътрешнообщностна търговия със стоки и извършване на някои услуги в рамките на ЕС, събирани или получавани по реда на ЗДДС и чрез европейската система VIES, извършването на услуги не подлежи на деклариране по системата Интрастат.

При осъществяване на вътрешнообщностна търговия със стоки е възможно да има различие между данните, декларирани по система Интрастат и тези по ЗДДС. Пример за това е декларирането на стоки за преработка по договор. В Интрастат, стоките /материалите/, пристигащи в България за или след  преработка по договор се декларират като пристигане на стойност, каквато биха стрували, без да има промяна на собствеността, тъй като има движение на стоки през границата, а по ЗДДС пристигането на такива стоки не се декларира, тъй като няма данъчно събитие и се декларира само стойността на услугата, ако преработката е била в страна-членка. Аналогично – стоките /материалите/, които се изпращат за или след преработка по договор се декларират по Интрастат като изпращане на стойност /стойността на пристигане/ + стойността на услугата, ако преработката е била в страната или стойността на материалите /без да се сменя собствеността/, ако преработката е в страна-членка. По ЗДДС обаче изпращането на такива стоки не се декларира, тъй като не е доставка по смисъла на ЗДДС, а се декларира само стойността на услугата, ако преработката е извършена у нас.

В съответствие с изискванията на чл. 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) 638/2004 е предвидена възможността НАП да използва наличните данни за вътрешнообщностна търговия със стоки, събирани или получавани по реда на ЗДДС и чрез системата VIES, както и от други административни източници като допълнителни за определяне на задълженията на Интрастат операторите и контрола на достоверността на данните, предоставяни по системата „Интрастат“. Следователно НАП е в правомощията си да извършва проверка на декларираните данни от Интрастат операторите за осъществените от тях доставки с дружества от ЕС, в т. ч. да сравнява данните, декларирани по Интрастат за търговията с тези дружества и информацията, подадена по ЗДДС.

Независимо от това, следва да се има предвид, че съгласно чл. 14 на Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки, данните, събрани по системата Интрастат могат да се използват само за статистически цели. Данните за търговските потоци се разпространяват като се гарантира анонимност на субектите, които са ги предоставили.

Съгласно чл. 15, ал. 1 на същия закон Интрастат операторите имат право да поискат разширяване на статистическата конфиденциалност.

Сподели тази статия: 
Категория новини: 
Данъци и счетоводство
Таг новини: 
ИнтрастатДДСVIESевропейски съюзтърговски дружества
Go to top