Подлежат ли на здравно осигуряване съдружници-пенсионери? | РААБЕ Експерт

Подлежат ли на здравно осигуряване съдружници-пенсионери?

Подлежат ли на здравно осигуряване съдружници-пенсионери
Въпрос: 

Подлежат ли на здравно осигуряване съдружници-пенсионери?

Отговор от експерт: 
Румяна Станчева
Отговор: 

На основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителната вноска за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се определя върху размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях и е за сметка на републиканския бюджет. По този ред се осигуряват всички пенсионери без да има значение вида на получаваната пенсия. Предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване независимо, че пенсионерите са здравно осигурени за сметка на републиканския бюджет, когато получават доходи и на други основания посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1-5 от закона внасят вноски върху сбора от осигурителните доходи, като месечния осигурителен доход не трябва да надвишава  максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

За съдружниците в търговски дружества се внасят здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно тази разпоредба лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите, получени за работа без трудово правоотношение през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване.  Видно от разпоредбата по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2  от ЗЗО здравноосигурителни вноски се внасят само за лица, които се определят като подлежащи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. По реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват самоосигуряващите се, които извършват трудова дейност като лица, упражняващи свободна професия и занаятчийска дейност по регистрация, едноличните търговци, собствениците и съдружниците в търговски и неперсонифицирани дружества и земеделските производители. Задължително условие за възникване на задължение за осигуряване на тези лица е упражняването на трудова дейност. На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица задължението за осигуряване на съдружниците в търговски дружества възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 6 на Кодекса за социално осигуряване е създадена възможност самоосигуряващите се лица, които получават пенсия от държавното обществено осигуряване да внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по свое желание, т. е. те не подлежат на задължително осигуряване по КСО. Тези лица могат да упражнят правото си да не внасят вноски за държавното обществено осигуряване от момента, в който пенсията е вече отпусната. Аналогична разпоредба на чл. 4, ал. 6 от КСО няма в Закона за здравното осигуряване. Независимо, че съдружниците в търговски дружества, които са пенсионери са осигурени за сметка на републиканския бюджет в случай, че извършват трудова дейност в дружеството подлежат на здравно осигуряване като самоосигуряващи се лица по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

С оглед здравното осигуряване пенсионерите, които извършват дейностите, определени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, независимо дали желаят да се осигуряват или не по КСО, следва да декларират започването на съответната трудова дейност в компетентната териториална дирекция на НАП чрез подаване на декларация. Те декларират и прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса. Когато лицето не желае да внася осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване при подаването на декларациите за започване и възобновяване на дейността то декларира, че е пенсионер и не желае да се осигурява. Когато след започване на трудова дейност лицето придобие качество на пенсионер и не желае да продължи да се осигурява то следва да декларира това обстоятелство и датата, от която няма да се осигурява в компетентната териториална дирекция на НАП.

Качество на самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО имат съдружниците в търговски дружества, които упражняват трудова дейност в дружеството. За тези лица на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО се дължат и здравноосигурителни вноски. Упражняването на трудова дейност от съдружник в търговско дружество включва всяко негово действие, което е свързано с дейността на търговското дружество - полагането на всякакъв вид личен труд, сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и т.н.

Предвид гореизложеното съдружниците в търговски дружества, включително и тези, които получават пенсия, когато не извършват лична трудова дейност в дружеството не дължат здравноосигурителни вноски в това си качество.

Видно от изложената в писмото фактическа обстановка за съдружниците в търговското дружество, които са пенсионери са внасяни здравносигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, като за лица, които извършват трудова дейност в дружеството. Вноските са внасяни върху минимален осигурителен доход в размер на 420 лв. Следва да имате предвид, че в сила от 1 януари 2011 г., за тези лица, е въведен диференциран минимален осигурителен доход, който се определя в зависимост от декларираните облагаеми доходи за предходна година по ред, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. През 2012 г. на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2012 г. те определят минималния си месечен осигурителен доход съобразно декларирания облагаем доход за 2010 г. като самоосигуряващи се лица, както следва:

  • до 5400 лв. – 420 лв.;
  • от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.;
  • от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
  • над 7500 лв. – 550 лв.

Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, които са упражнявали трудова дейност през 2010 г., но не са декларирали облагаеми доходи по реда на ЗДДФЛ, е в размер на 420 лв. На основание чл. 8, ал. 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2012 г., за лицата, които не са упражнявали дейност по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО през 2010 г., както и за тези, които са започнали дейност през 2011 г. и 2012 г., минималният месечен осигурителен доход е в размер на 420 лв.

Здравноосигурителните вноски за съдружниците в търговски дружества, които упражняват трудова дейност в дружеството се внасят с отделен платежен документ за всяко лице като в него се попълва само Единния граждански номер на лицето и не се попълва ЕИК на дружеството.

В случай, че съдружниците, които получават пенсия от държавното обществено осигуряване не упражняват трудова дейност в дружеството, нямат качество на самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и не подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Ако някое от лицата е извършвало трудова дейност в дружеството и е декларирало това обстоятелство в компетентната териториална дирекция на НАП, но в последствие е прекратило дейността, за да не дължи здравноосигурителни вноски е необходимо да декларира датата на прекратяване на дейността. За съдружниците, които са пенсионери и не извършват трудова дейност в дружеството направените вноски за здравно осигуряване в това им качество са неоснователно внесени и подлежат на възстановяване по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс.

Сподели тази статия: 
Категория новини: 
Право и мениджмънт
Таг новини: 
търговски дружестваздравно осигуряванеЗЗО
Go to top