Прекратяване на договор за лизинг на клиент | РААБЕ Експерт

Прекратяване на договор за лизинг на клиент

Прекратяване на договор за лизинг на клиент
Въпрос: 

В дружеството се подготвя прекратяване на договор за лизинг на клиент, чийто обект е недвижим имот и при който е уговорена клауза за прехвърляне на собствеността при сключването му. При покупката на имота доставчикът начислява на дружеството ни ДДС върху съпътстващите доставката разходи. Същевременно ние като Лизингодател и собственик вече правим доставка в началото на лизинговия договор на Лизингополучателя и данъчната основа по тази втора доставка я завишаваме като лизингополучателят дължи и ДДС-то върху тази увеличена данъчна основа. (Издаваме фактура за главница по лизингов догово,в която увеличаваме данъчната основа).

При погасяването на задълженията по договора за лизинг следва неговото прехвърляне на лизингополучателя. При прехвърлителната сделка са дължими нотариални такси, такса вписване и местен данък. Бихме искали да изясним задължението на Лизинговото дружество относно завишаване на данъчната основа по доставката при прехвърлителната сделка в края на договора. Длъжни ли сме да направим това завишение на данъчната основа като в началото на лизинговия договор при издаване на фактурата за лизинговия договор сме завишили данъчната основа с дължимите такси по прехвърлянето?

Отговор от експерт: 
Мина Янкова
Отговор: 

Данъчното третиране по ЗДДС на договорите за лизинг е в зависимост от това, дали в същите изрично е предвидено задължение за прехвърляне на правото на собственост върху стоката или е уговорена само възможност (опция) за прехвърляне на собствеността върху стоката. Съгласно чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС, опцията дава право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга, като за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора.

Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007г. за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. Тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката.

Предвид обстоятелството, че запитването е относно договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, датата на данъчното събитие за доставката е датата на фактическото предоставяне на ползването от лизингодателя на лизингополучателя.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС определя видовете разходи на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стоката при условията и в срока на договор за лизинг, които не се включват в данъчната основа на доставката. В посочената норма не се прави разграничение между договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост или това е само опция. Предвид това, че не е направено такова разграничение в чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС, то може да се направи извод, че в случаите на договор за лизинг посочените разходи не се включват при формиране на данъчната основа на доставката.
Гореспоменатите разходи следва да бъдат документирани съобразно уговореното в лизинговия договор при спазване на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.26, ал. 2 от ЗДДС определената по реда на данъчна основа, се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката; с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката; както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисионна, застраховка и други, пряко свързани с доставката.

Видно от изложеното, разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС поставя изискване в данъчната основа да бъдат включени дължимите във връзка с доставката данъци и такси. В тази връзка, при доставките с недвижими имоти се дължат данък за придобиване на имуществото по раздел ІІІ от ЗМДТ, нотариална такси, събирана от нотариуса по ЗННД и такса за вписване на нотариалния акт по т. 44 от Тарифа 1 към ЗДТ и следователно с тези данъци и такси данъчната основа следва да бъде увеличена.

От посоченото е видно, че включването в данъчната основа на доставките на разходите за застраховки, данъци и такси, предвид поставения в запитването въпрос, попада в хипотезите на две правни норми – чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС и чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, като първата, която е специална, урежда изключение от общите правила за определяне на данъчната основа в случаите на договор за лизинг. При колизия на две правни норми, специалната дерогира по-общата. Считам, че нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС има по-общ характер спрямо нормата на чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС, видно от систематичното й място в закона, поради което е приложима нормата на чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС.

В тази връзка, определянето на данъчната основа от страна на лизингодателят, следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС.

Сподели тази статия: 
Категория новини: 
Данъци и счетоводствоПерсонал и осигуряване
Таг новини: 
заемиДДС
Go to top